Home / истории / Ей това не го разбирам – в мизерия живеят, но не искат да се трудят

Ей това не го разбирам – в мизерия живеят, но не искат да се трудят

Живея в градче, което от година на година става все по-малко. Младите изпозаминаха, който където намери.

Останахме такива като мен – от години самотни и безработни хора, които не се надяват на никаква пенсия, но и нямат куража да тръгнат нанякъде – я в голям град, я в чужбина.

Тези, които имат внуци, са се вкопчили в тях – отглеждат ги от бебета, водят ги после по детски градини и на училище, докато родителите им печелят пари някъде по света.

Тази работа не е добра за никого, ама като няма друг изход, кандисваме и търпим.

Моят син не ще и да чуе за брак, а дъщеря ми все си намира какво да учи и да доучва. И двамата не мислят за деца.

Аз имам много време, голям двор, доста хубави земи, и то наблизо, но малко пари и само две ръце. Като не мога друго, захванах се да си направя малко стопанство – започнах със земеделие, после и животинки завъртях.

пари

Много ги мързи

Освен че като ги имам, не ме е страх нито от дълга зима, нито от поскъпването – цяло лято консервирам това, което е родила градината ми.

Вярно е, че вече нито дървета ми се поглеждат, нито буркани, нито плодове, ама е грехота да оставя реколтата да се развали.

Без кръст и без ръце останах, но мазето ми е пълно с всичко.

Само че има работа, която не мога да свърша, която си иска мъжка сила.

И понеже синът ми не го бива за всичко, от време на време търся по-млади мъже – я оградата да изправят, я клоните да подпрат, я да забъркат малко цимент и да оправят стълбите, че като са изпочупени, ще падна и аз да се потроша, да се чудят децата ми какво да ме правят.

Ако щете, вярвайте, но един не се намери да каже: „Лельо Таня, утре ще дойда и ще свърша работа…“

Аз досега на вересия от магазина не съм взимала и от никого не съм искала да ми помага без пари.

Винаги съм си плащала, ама напоследък младите толкова ги мързи, че и като им буташ левчетата в ръцете, не посягат даже да ги вземат.

А иначе са големи философи – държавата такава, политиците – онакива, никой не мисли за младите, то, ако имах работа…

Ама каква работа бе, лентяи такива!

Работа го разбирате да увиснете в 10 в кафенето, в 12 вече да сте на бира или мастика, към два да се приберете, някой да ви е сготвил, да се наядете, да подремнете и в 6 да сте в кръчмата…

Всички, дето си останаха в града, са от мързел нагоре. Ще мизеруват, ще ходят мръсни и миризливи като клошари, и тока им ще спрат, ама няма да се размърдат и да изкарат някой лев.

Ей това не го разбирам.

Таня

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*