Home / истории / Дано детската й усмивка бъде по-силна от сълзите на снаха ми!

Дано детската й усмивка бъде по-силна от сълзите на снаха ми!

Понякога не е лесно да вземеш решение, но после то може да преобърне живота ти и да ти донесе най-голямата радост.

Винаги съм искала едно дете – дали защото делях гърла с пет деца, или защото гледах сина си Марин като студентка и беше трудно, не знам.

И когато след тежка комбинация от следване и отглеждане на бебе завършихме и си отдъхнахме, преди да ни разпределят за работа, Марин започна – и денем, и когато се събудеше нощем – да иска сестричка или братче.

Не можех да се реша. Мечтаех за успешна кариера, мъжът ми също, но Марин не спираше да иска. Не искаше друг подарък, тичаше след всяка бебешка количка и казваше, че иска точно такова – същото.

Накрая склоних глава пред детските сълзи, обсъдихме с мъжа ми и си казахме, че – макар и трудно – няма да ни бъде невъзможно да отгледаме още едно дете.

Родих я навръх Коледа – беше като подарък за Марин. Кръстихме я Християна и той сякаш светна. Стоеше до креватчето на бебето, милваше го по главичката, целуваше ръчичките му.

Те растяха, помагаха си…

бебе ръка

Не ми остава нищо друго, освен да се моля

И се подкрепяха във всяко едно отношение. Само при задомяването всеки си пое по своя път и слушаше единствено собственото си сърце.

Християна първа се омъжи, роди двама сина, върна се отново на работа и сега жонглира между работата и майчинството.

Марин позакъсня, доста се оглежда и накрая намери Елица. Мълчалива, но спокойна и предана, тя го дари с дъщеря. Роди я, когато аз се пенсионирах и почти изцяло поех грижата за детето.

Обикаляхме по парковете, водех я на катерушки, на куклени театри. Сега е на шест – сияйна, по-припряна от майка си, добричка като нея. Но… от една година насам не спира да повтаря, че иска братче или сестричка.

Точно като баща си тича след всяка количка с бебе, разпитва за бебето. Купихме й количка с кукла-бебе, но тя я изхвърли и обясни, че не можем да я залъгваме.

Снаха ми също много иска второ дете. Синът ми обаче е категоричен – в тежката икономическа криза, в която живеем, не можели да си позволят второ дете.

Опитах се да му припомня колко ни е молил той, колко близки са сега с Християна. Той ме погледна намръщено, каза, че е различно (било криза) и ме помоли да не се бъркам в семейството му.

Имаше ли смисъл да му обяснявам, че ми е било безкрайно трудно с две деца, но съм успяла… Че сега му помагам изцяло за едното, с радост бих помагала и за другото.

Парите не са най-важни за отглеждането на едно дете.

Снаха ми плака пред мен, моли ме за съдействие. Но аз как мога да променя нещата?

Не зависи от мен. Сега всеки ден разсъждавам върху това колко смела може да бъде една жена, за да износи и роди едно дете, че дори да пожелае и второ.

Но си давам сметка колко важен всъщност е мъжът в решението да се роди един нов човек. В такива моменти мислено благодаря на вече покойния си съпруг за Християна и се питам колко ли наистина силна е женската нежност, щом не може да пречупи решението на мъжкаря?

Моля се – търпеливо и истински, за това внучката ми, с типичното детско постоянство да пребори упоритостта на сина ми и той да ни дари с щастие. Щастието да дойде един нов човек.

И всеки път ще се надявам, че нейната детска усмивка ще бъде по-силна от сълзите на снаха ми. Защото животът ми ме е научил, че усмивката може да стори чудеса. Ще чакаме.

В.М., София

Източник:Журнaл

Снимка:Pixabay.com

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*