Живея в малък планински град. Имам приятел агроном, в чийто дом е вечна война.
Има дъщеря – медицинска сестра, която се разведе наскоро, и син – стар ерген, който все по чужбина ходи да печели пари.
А като се върне, майка му и баща му обикновено започват да му искат, защото имат борчове да връщат.
В повечето случаи той им дава по някой лев, но понякога скача да ги бие, че все го изнудват за пари.
Дъщеря им живее в големия град и като си идва, и от нея искат – я за дърва, я за нещо друго.
Като я ядосат, тя започва да крещи и да скубе косите на майка си.
Агрономът като обърне 2-3 чаши алкохол, също скача срещу жена си.
Комшиите са вдигнали ръце от тях, защото като минеш покрай къщата им, оттам вечно се чуват писъци и крясъци.
Не се развеждат, но и не мирясват.
А на празник като тръгнат на църква, вървят кротко и смирено и на всеки срещнат казват: „Бог да те благослови!“
Прекрачат ли прага на къщата си обаче, пак почват кавгите. И повече от 40 години живеят по този начин.
Да им се чуди човек на акъла.
Йордан
Снимка: Pixabay.com
