Home / истории / Боли много, но кой ме чува? И двамата ми изневериха

Боли много, но кой ме чува? И двамата ми изневериха

Един брак е хубаво нещо и може да бъде щастлив, ако е създаден с любов и без сметка, искрено и без тайни помисли.

Два пъти тръгнах с открита душа да правя истинско семейство, но останах с едно дете и с разбито сърце.

Най-големите ми недостатъци бяха, че съм добра и доверчива и позволих двама съпрузи да ме мамят и използват.

С първия се събрахме преди много години след едно объркано пътуване. За да не ме остави сама на улицата посред нощ, той ме заведе у тях, макар че почти не се познавахме.

Живееше с майка си и тя ме прие в своята стая – да не тръгнат приказки. Прекарах в дома им няколко дни и след като доста неща си споделихме, се харесахме.

Тя първа подхвърли на сина си, че е добре да се оженим. Той се представи за самотен и свободен, спести истината, че отдавна поддържа връзка с друга жена.

Моето гостуване завърши със сватба – станах съпруга на мъж, който с мен угоди на майка си, а за себе си запази момичето, което сам беше избрал, но у тях не я одобряваха за снаха.

изневяра

Всички ми изневеряват

Семейният ни живот не потръгна. Мъжът ми почти всяка вечер ходеше при другата, закъсняваше, напиваше се, не се интересуваше от мен. Раждането на детето ни нищо не промени, стана и още по-лошо.

Той доведе вкъщи една млада жена, уж да ми помага за бебето, дори настоя тя да живее у нас. Накрая разбрах, че била приятелка на неговата възлюбена и им уреждала срещите, след като и тя се омъжила.

Търпях, защото нямах избор. Като поотрасна детето, започнах работа в началното училище в квартала. Един ден при мен дойде не кой да е, а жената, която ми стана съперница от първия ден на брака ми, защото… нейното дете беше мой ученик.

Каза ми: „Моля те да ми простиш! Досега ходех тайно с твоя съпруг, но ти давам дума, че слагам край на тази история, ще го оставя.“

Тя наистина го остави, но приятелката й – моята „помощничка“, не се отказа от мъжа ми. След години с него се разделихме и тя спокойно зае моето място, сякаш винаги й се беше полагало.

Тази жена имаше жестока съдба и в края на краищата почина в ужасни мъки, обгрижвана… от мен. По същия начин година по-късно умря и мъжът ми.

Грозна тайна беляза живота и с втория ми съпруг. За него парите бяха всичко, смисъл на живота му. Не се напечели, макар че 5 г. работи в Либия, после толкова и в Кувейт.

Като се върна, жените още повече му се лепяха, а той ги черпеше щедро, пръскаше пари по всички, само за мен не се сещаше.

Чудех се за какво изобщо съм му била. Тогава горчивата истина ми избоде очите – трябвало е някой да се грижи за майка му, докато него го нямаше. Знаел, че никога няма да я оставя, че може цял ден крак да не подвия, но за нея всичко ще има и всичко ще й е наред. Не се беше излъгал.

Първия шамар някак бях понесла, вторият ми напомни, че и аз като съпрузите си, техните майки и любовници имам един живот, който трябва да изживея.

Продължих си постарому – честно и почтено. Повече не помислих за мъж – стигаше ми, че имам прекрасно дете, че съм жива и здрава, че създадох уютен дом за нас.

Ина

loading...

Оставете коментар

Вашият адрес на електронната поща няма да бъде публикуван. Попълнете задължителните полета отбелязани със звезда *

*